Недължимост на задължения към Топлофикация поради погасяване по давност

С Решение № 232436 от 03.10.2019 по гражданско дело № 41433/2018 г. на Софийски районен съд, 140 състав, са отхвърлени частично обективно съединените установителени искове за заплащане на суми за топлинна енергия за сумата над 935,53 лв. до пълния размер на претендираната задължение от 1989,34 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., поради погасяване на задължението за този период по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в 354,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г. до 03.01.2018 г.
Съдът изтъква, че с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената ѝ на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, с подаването на която давностният срок е прекъснат – 22.06.2018 г., то в случая задължението за главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. (изискуемостта на което е възникнала до 21.06.2015 г.) се явява погасено по давност. Това са сумите, начислени с Обща фактура от 31.07.2015 г., издадена за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. Независимо че общата фактура е издадена по-късно, същата се отнася за период, за който давността е изтекла. За посочения период изискуемото задължението за главница, което е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 1053,81 лв.
По отношение на иска за заплащане на мораторна законна лихва Съдът изтъква, че съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в срок, посочен в общите условия на ищеца – в 30-дневен срок от датата на публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия „Топлофикация София” ЕАД продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в договора е уговорен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за процесните задължения за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. на интернет страницата на „Топлофикация София” ЕАД, поради което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал в забава за плащането на задълженията за топлинни услуги в размер на 935,53 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Във връзка с посоченото Съдът приема, че искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли.
Повече подробности относно начините за защита срещу „Топлофикация София“ ЕАД можете да намерите тук.